115 години от рождението на Златю Бояджиев, български художник /1903-1976/. Творчеството му е вдъхновено от родния край.

Рисува битови композиции, портрети, пейзажи и др. Сред картините му са: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката на художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941), "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947), "Към кланицата" (1960),"Стълпотворение" (1964), "Апокалипсис" (1969), "Нестинари" (1974) и др. Чл.-кор. на Академията на изкуствата на Германската демократична република (май 1975). Удостоен със званията "Заслужил художник" (25 декември 1954) и "Народен художник" (април 1962). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен за големите му заслуги и постижения в областта на българското изобразително изкуство (април 1962), на орден "Георги Димитров" (октомври 1973). На негово име е наречена Държавната художествена академия в Пловдив.