по текстове на Джек Керуак и Чарлз Буковски

сценична версия Богдана Костуркова

постановка Иван Урумов

сценография Петьо Начев

музикална среда Хписто Йоцов

с участието на Георги Кадурин, Пламен Сираков, Мариана Миланова и Андрей Велков

След края на „Стъклен дом” Георги Кадурин съблича сакото, ушито по поръчка за героя му Христо Атанасов, и се намъква в битнически дрехи. Колегата му от конкурентната поредица „Седем часа разлика” Пламен Сираков действа в същата посока. При него е по-лесно, понеже персонажът му не е от хайлайфа и трябва само да смъкне каскета си. Двамата актьори са звездите на новия спектакъл „Късмет по дяволите”, подготвян от Театър 199. С режисурата се захваща Иван Урумов, премиерата е планирана за 11 юли.

В основата на представлението са текстове на Джак Керуак и Чарлз Буковски, адаптирани за сцена от покойния драматург Атанас Бояджиев. Двамата US автори явно са знакови за житейския път на Пламен Сираков и Георги Кадурин, защото актьорският тандем за трети път осмисля творчеството им През 90-те години „Нищожно количество болка” по романа „По пътя” на Керуак и постановката „Един Буда, когото ще молите за още”, вдъхновена от Буковски, бяха сред хитовете в афиша на София. Сега Театър 199 се връща към тях, но времето и заглавието са други. Новият сценичен вариант „Късмет по дяволите” е дело на Богдана Костуркова. „Драматизацията си е на Наско Бояджиев. Аз само помогнах на екипа да обедини материала и да направи връзките между „Нищожно количество болка” и „Един Буда, когото ще молите за още”, разказа Костуркова. Тя припомни, че в далечната 1994-а „Нищожно количество болка” става първата БГ постановка, гостувала на Бродуей.

„Сценичен разказ, отвеждащ в славните времена на битничеството, когато приключенията по пътя, необузданият секс и джазът са спонтанен израз на младежката неудовлетвореност, протест и бунт” ­ така през 1994 г. е описана драматизацията.В сегашната постановка героите на Георги Кадурин и Пламен Сираков са по-зрели, но все тъй щури и жадни за живот битници. Опиянени от мечти и сънища (и от образите на жените) повече, отколкото от алкохола, те ругаят, смеят се, обичат, плачат и буйстват в бара на земната съвременнаожесточена лудост.

„Късмет по дяволите” е разказ за екзалтацията и горчивината в приятелството, любовта, литературата и джаза, отбелязват от екипа и цитират Керуак: „Нека крещим стиховете си по улиците... Нека предсказваме земетръси!”