Официално се отбелязва от 1966 г. съгласно решение на Общинския съвет от 1965 г.

Празникът има дългогодишна история. От стари времена, в деня на пролетното равноденствие - 21 март, което съвпада със старото честване на паметта на свети Четиридесет мъченици - 22 март (след реформата в църковния календар през 1968 г. се отбелязва на 9 март), жените месели обредни пити, възнасяли ги на светото място в Хисарлъка и ги разчупвали за здраве и успех на дома. В основа на празника "Кюстендилска пролет" е почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа. Това е първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на България.

Символ на празника е девойката "Кюстендилска пролет" и нейните две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва, младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи - Харитите (богини на плодородието) от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка.