Изложба на проф. Ангел Станев и неговите ученици

„Какво казва Заратустра на своите ученици? – „Сега ви заповядвам да ме загубите, за да намерите себе си.”
Да, учителят трябва да даде тази свобода на изразяване, че младият човек да тръгне сам напред, за да търси по-далечни духовни хоризонти. Да разруши догмите до здравото, до традицията и да я сътвори наново. Да, първият тласък идва от учителя, за да може ученикът да продължи по собствения си път. Да има цели, към които да се стреми. Да има духовно любопитство към света около него. Или учителят да направи крачка напред в собственото си развитие и да помогне на ученика да върви до него. А често ученикът изпреварва и учителя си. Това, което си заслужава да бъде научено, не може да бъде преподавано. Именно това определя активната страна на обучаемия, или с две думи, креативността не се научава. Учителят учи ученика да мисли, а мисленето е привилегия на смелите.
В духовните взаимоотношения учител – ученик преобладават еволюционни или революционни процеси, т.е. или съществува пълна и частична приемственост, или е на лице революционен скок в мисленето и изказа. Преподаването е колкото един процес на даване, толкова и на получаване, което на практика е едно и също. Колкото дава учителят на ученика, толкова и получава от него.
Да преподаваш означава да даваш пример. От твоя пример се учат младите. Преподаването е посвещение.
Стара българска поговорка твърди: ”Където удря дрянова тояга, ще цъфне трендафил.” Този респект към учителя, този авторитет – за него се воюва цял живот. Строгост, но и свобода в духовните отношения учител – ученик. И най-вече учителят да научи ученика си, че не е длъжен непременно да побеждава, а да бъде верен на собствения си път. Че ученикът не е длъжен да преуспява, а да е достоен за светлината, която носи в себе си. И нека ученикът да повярва, че работата е любов в действие. Така той ще постигне много в своето духовно израстване, ще открие своето призвание и ще го следва. И тогава учителят ще повярва в своя ученик, ще му предаде всички духовни съкровища, символ на неговата мъдрост, за да може ученикът да черпи от тях. Младият човек ще върши това, в което вярва и ще вярва в това, което върши. И ще дойде ден, когато ученикът ще престане да ходи по пътя. Вместо това, ще тръгне там, където няма пътища и ще ги прокара – със стремежите си, с вярата си, със заложбите си.”