130 години от рождението на Васил Карагьозов, български поет и преводач /1889-1925/. Участва в Първата световна война (1914-1918), записва преживяванията си в дневника "На война", оставя над 450 писма. Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София , участва в бойните групи на Българската комунистическа партия (тесни социалисти), сътрудничи в сп. "Пламък" (1924-1925), редактирано от Гео Милев, в "Съвременник", "Просвета", "Учителско дело", "Литературна беседа", "Знание", "Борба", "Венец", "Бисери", "Съзнание", "Листопад", "Тракийска лира", "Народ", "Всеобщ преглед", "Социалистически преглед", "Българан" и др. Автор е на книгите "Пролетарски песни" (стихове и проза, 1908), "Отронени листа" (стихове, 1912), "Тайните на Вардар" (драма в стихове, 1921) - либретото на операта "Тайните на Вардар" от композитора Йосиф Чешмеджиев (1921). Оставя в ръкопис поемите "Дървари" и "Годеж", драмата "Двете царици", детската пиеса "Вълшебните ягоди" и десетки стихотворения. Превежда произведения от френски, руски, английски и немски. След атентата в черквата "Св. Неделя" (1925) се укрива поради опасения за живота си. Арестуван е от полицията на 16 април 1925 г. и е съден, но оправдан. На излизане от съдебната зала е отвлечен и убит. На 9 май 1925 г. е обявен за "безследно изчезнал". На 30 септември 1954 г. Върховният съд съобщава, че е удушен с въже в казармите на софийския гарнизон.