Годишнина от победата на войските на цар Симеон I над византийските при устието на р. Алехой. Българският владетел взема лично участие в боевете начело на тежката конница е нанесен решителният удар. Изтласкана към морето, византийската войска е обкръжена, и по-голямата част е унищожена, а Ахелойската битка става едно от най-тежките поражения за Византия. След нея българската държава добива пълно военнополитическо надмощие в Югоизточна Европа. За Симеон това е решаващото и най-прочутото сражение, защото след 20 август 917 г., той приема титлата “цар на българи и гърци”. По същия начин се титулова и Иван-Асен ІІ след битката при с Клокотница на 9 март 1230 г. Тези титли запазили и приемниците им. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите спечелват "Велика победа" - погромът над Константинопол е пълен, свителстват византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон). Битка оставя незаличим спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”). Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти и отново са били разбити в нощна битка. Пътят към столицата бил открит, но Симеон решил да отстрани сръбския княз на Сърбия Петър Гойникович, който водел анти-българска политика и на негово място поставил протежето си Павел Бранович. За първи път в българската история по инициатива на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена преди битката при р. Ахелой. По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден), а не само преди сражение. Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.