През нощта на 20 и 21 август 1968 г. започна нахлуването в Чехословакия на войските на държавите от Организацията на Варшавския договор /1968 г./. Частите на Източния блок от пет страни на Варшавския договор навлизат на суверенната територия на независима държава. Според различни източници, броят на Варшавските сили е между: 5 - 7 хиляди съветски танкове и от 200 000 до 600 000 войници, които окупират чехословашката столица. Официалните съветски власти, твърдят че войските им са "повикани" от чехословашките комунисти, които са потърсили "братска помощ против контрареволюцията". Писмо, намерено през 1989 г. свидетелства, че такава молба наистина е имало. Над 100 души губят живота си по време на анексията. Александър Дубчек призовава хората да не дава отпор на агресорите, затова след овладяването на столицата е заловен и изпратен в Москва заедно със още няколко свои съратници. Причините за тази "братската помощ" през август 1968 г. се изразяват в наличието на сериозна либерализация на политическия и обществен живот в Чехословакия, които довеждат до демократизация на обществото, конкретно в периода 1967-1968 г. вече става въпрос за опит за реформа на социалистическата политическа система. Това либерално движение, известно като "Пражка пролет", е прекъснато от нахлуването на войските на Варшавския договор (СССР, ГДР, ПНР, УНР и НРБ. Румъния не участва.). На 12 ноември 1968 г. последните чужди войски, с изключение на съветските, които са 70 000, напускат Чехословакия. На 20 юни 1991 г. съветските войски се изтеглят окончателно от Чехословакия.