95 години от рождението на Невена Стефанова, българска поетеса и преводачка /1923-2012/.

Редактор в Българска кинематография (1951-1956; 1960-1966). Участва в учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (8 март 1988). Превежда поезия от унгарски, френски, руски и английски език. Автор е на поетични, публицистични и документални книги, сред които "Стихотворения" (1948), "Гласове на равнината. Стихотворения" (1954), "Стихове" (1957), "Созополски стъклописи" (1962), "Нови стихове" (1963), "Пътешествия. Бележки, импресии, очерки" (1964), "Последното денонощие" (проза, 1978), "Книга за Златю Бояджиев" (1981), "Книга за Васил Бараков" (1981), "Книга за Давид Перец" (1981), "Докато ви чакаме" (1984), "Помръкнали сияния" (1997), "Авантюри. Опити за автобиография" (2001), "Императрица Зое" (2003), "Личности и съдби" (2004). Съставител на "Антология на съвременната френска поезия" (1966). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (февруари 1973), на унгарския "Орден на труда" за високи художествени преводи на унгарския поет Андре Анди (27 юни 1978), на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1983).