Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения, той загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според народните обичаи на Игнажден започват Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, и годината ще е плодоносна. Дали ще има плодородие, хората гадаели и по "въглен на секира". Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея. На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер. На този ден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло.

Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.