75 години от рождението на Георги Константинов (Георги Константинов Христов), български поет /1943/, писател и преводач. Заместник главен редактор на в. "Народна младеж" (1972-1973). Главен редактор на сп. "Родна реч" (1973-1983) и на сп. "Пламък" (от 1983). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели /СБП/ (1997). Председател на Български ПЕН-център (10 май 2000-2013). От 2013 г. е почетен председател на Български ПЕН-център. Автор е на повече от 40 книги с поезия и за деца, сред които "Една усмивка ми е столица" (1967), "Лично време" (1974), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Обичам те до тук" (1992), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001) и др. По негови текстове са написани над 200 песни. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1985). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (юли 1979). Почетен гражданин на Плевен (16 март 2004), на Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в книгоиздаването за деца (2005), на почетения знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015) и др.