35 години от смъртта на Дико Илиев (Дико Илиев Диков), български диригент и композитор /1898-1984/. Първото си хоро Дико Илиев пише в окопите. Преминал обучение в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград), едва 14-годишен участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Като редовен член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия Дико Илиев участва в сраженията на Сереския фронт. Там през 1917 г. пише "Искърско хоро" - първия си авторски опус. По-късно работи в оркестъра на Военното училище в София, свири в оркестъра на Софийската опера, където е първи тромбонист. През 1920 г. се връща в родния край. Свири в оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк, а по-късно става негов диригент. В Оряхово обучава млади музиканти, създава десетки формации от духови инструменти, изучава класическа хармония, оркестрация - сам и под ръководството на чеха Александър Вейнер, от когото наследява диригентския пост в полковия оркестър. Приживе го наричали "Майсторът". Създал е стотици произведения, сред които десетки маршове и танцови мелодии в ритъма на валс, танго, румба и др. Автор е на повече от 40 хора, сред които "Дунавско хоро", "Добруджанско хоро", "Александрийка", "Букьовско хоро", "Ганкино хоро", "Вилка" и др. С "Дунавско хоро", създадено от композитора на 18 април 1937 г. , всяка година българите посрещат новата година. През 1950 г. пише сюитата за симфоничен оркестър "Танцът на жетварките".

Автор е и на още няколко китки за духов оркестър, песни и др. Последните години от живота си прекарва в Монтана. Почетен гражданин на Монтана (26 май 2011, посмъртно). От 1988 г. на всеки две години град Монтана е домакин на Празниците на духовите оркестри "Дико Илиев".