165 години от рождението на проф. Стефан Бобчев, български юрист, фолклорист и публицист /1853-1940/. Един от основателите на първото българско печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление" в Цариград (1870). Сред инициаторите е за създаването на Висшето училище в София /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (1888), основател на Юридическия факултет на университета. Член и председател на Върховния административен съд (1883). Директор на правосъдието в източна Румелия (1884-1885). Депутат в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899). Един от учредителите на Славянското дружество в България (1899) и негов председател (1903-1940). Основател и председател на Дружеството на българските публицисти и писатели /дн. Съюз на българските писатели/ (1901-1921), Депутат в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911). Министър на народното просвещение (16 март 1911-1 октомври 1912). Като министър прокарва първия Закон за Българската академия на науките. Пълномощен министър и извънреден пратеник на България в Санкт Петербург (1912-1913). Основател и първи ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (1920-1940). Дописен член (1881) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Дописен член на Югославянската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909), на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910) и др. Автор е на повече от 4000 публицистични и научни статии и книги.