60 години от смъртта на акад. Тодор Самодумов, български педагог /1878-1957/. Учител в различни селища в България (1896-1909). Преподавател в Учителския институт в Пловдив (1910-1921) и в Учителския институт в София (1921-1923). Редактор в сп. "Наука и възпитание" (1923-1925), сп. "Народна просвета" (1928-1934; 1945-1957), сп. "Росица" (1934-1945). Един от основателите на Научното социологическо дружество (1932). Член-основател на Съюза на научните работници в България (1944). Председател на Съюза на работниците по просветата (1947-1951). Първи председател на Националния комитет за защита на мира (1948). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1948-1952). Директор на Педагогическия институт при БАН (1952-1957). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Автор на научни студии в областта на педагогиката, психологията и др. "Волята и нейното значение при възпитанието" (1906), "Основи на новата педагогика" (1931) и др. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956, 1957).