70 години от смъртта на Георги Димитров (Георги Димитров Михайлов), български политик /1882-1949/. От 1902 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), от 1903 г. - на БРСДП (тесни социалисти), от 1919 г. - на БКП (т.с.). Депутат от 16-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). През 1923 г. заедно с Васил Коларов ръководи инспирираното от Комунистическия интернационал (Коминтерна) Септемврийско въстание. След разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Живее периодично в Швейцария, Германия и СССР. Ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна (1929-1933), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). На 9 март 1933 г. заедно с Благой Попов и Васил Танев е арестуван и обвинен в подпалването на германския Райхстаг на 27 февруари с.г. На 23 декември 1933 г. тримата са оправдани, на 15 февруари 1944 г. са признати за съветски граждани, освободени са от затвора и отпътуват за Москва. Завръща се в България на 4 ноември 1945 г. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949). Генерален секретар (1946-2 юли 1949) на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) /от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия/. Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (февруари 1948-2 юли 1949).