15 години от смъртта на проф. Чавдар Драгойчев, български лекар, сърдечен хирург /1925-2000/. Един от основателите на българската сърдечно-съдова хирургия. Старши асистент към Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) в София /дн. Университетска болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ"/ (1956-1961). Заместник-директор на Центъра за сърдечносъдови заболявания при Медицинска академия (1972-1974). Ръководител на Клиниката по сърдечна хирургия (1974-1977) и директор на Научния институт по сърдечно-съдови заболявания /дн. Национална кардиологична болница/ (1977-1985). Работи в областта на хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в най-ранна детска възраст и на операциите с умерена хипотермия при различните видове клапна сърдечна хирургия. Автор на редица научни трудове и на мемоарните книги "Драгойчеви - майка и син" (юни 1998), "Начало" (31 май 2000) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), орден "Георги Димитров" (24 декември 1985).