По време на Априлското въстание (1876) Христо Ботев организира чета, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 29 май 1876 г. слиза на българския бряг на р. Дунав близо при с. Козлодуй. След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица.

Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. По време на заседанието Христо Ботев е убит. За първи път денят е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12.00 ч. сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 ч. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.