65 години от смъртта на акад. Николай Райнов, български писател, критик, изкуствовед, художник и преводач, и 130 години от рождението му (1 януари 1889) /1889-1954/. Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Художествена култура", сп. "Съвременно изкуство", сп. "Златорог", сп. "Пламък", сп. "Родна реч" и др. Главен редактор на сп. "Зеница" (1920). Главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922-1927). Дописен член на Българския археологически институт (1925). Главен редактор на сп. "Орфей" (1926). Преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950).

Автор е на първата българска история на изкуството и на едни от първите монографии за българско изкуство, на разказите "Богомилски легенди" (1912), "Видения из древна България" (1918), "Самодивско царство" (1933), на романите "Между истината и живота" (1919), "Кръвожадните" (1947), на трудове по въпроси на фолклора, етнографията "Източно и западно изкуство" (1920), "История на пластичните изкуства" (12 тома, 1931-1939), на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки и др. Автор е и на декоративни природни картини, графични композиции и илюстрации.