Борис е роден през 30-те години на IX в. Хан на България (852-865). Княз на България (865-889). През 865 г. Борис т с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ. От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. Борис има важна роля за разцвета на славянската писменост и книжнина в България. През 886 г. с учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, разработва план за широка просветна и книжовна дейност. Създава Охридската книжовна школа (885) и Преславската книжовна школа (886). През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашава, като запазва върховенството на властта си. Но недоволните боляри подтикнали Владимир-Расате към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал това, Борис се връща в столицата Плиска и потушава метежа. Владимир-Расате бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон. След това Борис се връща оттегля в манастир, където остава до края на живота си на 2 май 907 г. След смъртта му на 2 май 907 г. е канонизиран за светец от църквата. Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на Св. цар Борис-Михаил.

Атанасий Велики е роден през 295 г. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е осъдено учението на Арий. Целият му живот преминава в борба с арианството. През 328 г. той е избран за архиепископ на Александрия като остава такъв в продължение на 45 години до смъртта му на 2 май 373 г.

Църквата е установила двукратно честване - в деня на смъртта му (2 май), и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски заради изключителната заслуга на двамата в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.