100 години от рождението на проф. Павел Марков, български физик, и 20 години от смъртта му (5 май 1998) /1918 -1998/. Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1974). Ръководител на лабораторията по ядрени фотоемулсии във Физическия институт с атомна експериментална база при БАН (1960-1972). Ръководител на сектора по високи енергии и космическо лъчение в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (1972-1988). Заместник-директор на Лабораторията по високи енергии (1967-1970) и председател на Фотоемулсионния комитет при Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна в СССР (1967-1971). Удостоен с диплома на Държавния комитет на СССР по изобретенията и откритията (1982) и на Института за изобретения и рационализации в България (1988) за откритието "Закономерност за изменението на радиуса на силното взаимодействие на протоний при високи енергии" (съвместно българския физик Велко Заячки и 11 съветски учени). Носител на Димитровска награда (1984).