100 години от рождението на проф. Богомил Райнов, български писател и изкуствовед /1919-2007/. Редактор във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953), главен редактор на сп. "Художник" (1949- 1950), на сп. "Септември" (1950-1953) и на сп. "Изкуство (1952-1953). Преподавател в Националната художествената академия в София (1947-1981). Културен аташе в посолството на България в Париж, Франция (1953-1960). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970). Заместник- председател Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател на съюза (1972-1989). Чл.-кор. на Българската академия на науките (27 май 1974). Кандидат член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976 -1990).Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1972-1977). Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Автор е на над 60 книги - поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Лауреат на Димитровска награда (юни 1952, 1969). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (юни 1979), на литературната награда "Иван Вазов" (1985), на орден "13 века България" (16 юни 1989), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2006).