75 години от откриването на Казанлъшката гробница - тракийска куполна гробница от края на IV и началото на III в. пр. н. е /1944/.

Тя е най-старата и единствена със запазени живописи в Европа. Разположена в могила близо до гр. Казанлък. Открита е случайно от войници при изкоп на противобомбено скривалище. Оказало се, че вместо естествено възвишение, това бил изкуствен насип върху гробница. Тя е била предназначена за знатен тракиец, приближен на одриския цар Севт. Изградена е от тухли, а външно целият корпус е покрит с ломени камъни. Уникалният характер на гробницата се дължи на нейните стенописи, които покриват камерата и коридора на площ от 40 кв. м. Има три помещения - правоъгълно преддверие, тесен дълъг коридор и кръгло помещение - погребална камера с конусовиден украсен купол.

Гробницата е била ограбена още в древността - разбити били вратата и преддверието. Всички скъпи предмети, които по обичая са поставяни при покойника са откраднати - златни и сребърни съдове, накити и украси за коне и колесници. На пода на коридора са открити само крив тракийски нож и железен връх на копие. При пресяването на пръстта са открити 140 миниатюрни полусферични копчета и позлатени глинени цветчета, вероятно от украсата на скъпа женска дреха. През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1961 г. е снабдена със специална климатична инсталация за съхраняване на стенописите, а в съседство е построено точно копие на гробницата, което е открито през м. октомври 1974 г. Копието е по проект на арх. Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков. На 26 октомври 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.