135 години от полагането в София на основния камък на храм-паметника "Св. Александър Невски" /1882/ .

По време на Учредителното народно събрание (10 февруари -16 април 1879) в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско иго (1878) българският политик и общественик Петко Каравелов поставя идеята за изграждане на храм-паметник, отдаващ почит към освободителите. На 17 декември 1880 г. 2-ото Обикновено народно събрание взима решение за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър тт. На 19 февруари 1882 г. е положен основният камък на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София". Строителството започва на 7 август 1904 г. и продължава до 1912 г. Построен е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Храмовата камбана оглася София за първи път през 1913 г. Освещаването на храма се извършва на специална церемония в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. - за Патриаршеска катедрала.

Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на 19 в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Крипта.