(17 декември 2014 - 25 януари 2015)

Дни преди Коледа, фондация Credo Bonum представя третата изложба от поредицата, целяща да ни разкрие духовните пътища към съвършеното, прокарвани в древните земи на България. След познанието на древните цивилизации, след учението на тракиеца Орфей,  християнството в българските земи е следващата проява на дълбока духовна връзка с по-ранните традиции и устойчивост спрямо нови вярвания. Връзка, в която общуването чрез писменост с божественото е свидетелство за хилядолетна цивилизованост.

Родопа е планината, съхранила в пазвите си най-ярките свидетелства на тази духовна диря - видимо накъсана,  но тайно - вечна. Върху доминиращите върхове с тракийски светилища са изградени базиликите - знаковите храмове на новата вяра, в явните и тайни обреди, в материя и традиции,  е съхранена универсалността на връзката на  човека с космоса, вярващ  и устремен в безсмъртието на душата. Базиликите в Родопите са величествени знаци на новата, християнска вяра, останала наша и досега. Най-много са там, където тази нова вяра най-трудно се е наложила - в земите на бесите, където духът е несломим.

Изложбата разказва за мисията на Никита Ремесиански за приемането на християнството от бесите, за превода на Свещената книга на бески език – известна като Библия бесика и проследява влиянието на бесите в Средиземноморския свят. Акцент в нея е приемствеността между старите, орфически вярвания и новата християнска религия, затова поднасяме няколко примера за тази връзка и представяме едни от най-знаковите храмове, строени до свещените места на култа към Дионис, като Беловската базилика, Червената черква до Перущица, базиликата Николица в Ракитово, базиликата до Барутин, манастирския комплекс до Смолян, базиликата до връх Острец, Велинград, и ранно-християнските храмове в крепостта Цепина. Проследявайки синкретизма в религиите, правим препратка и към един феномен в родопските земи, известен като крипто (скрито) християнство, практикувано от хората, приели исляма в късните векове на средновековието...