На 19 януари 1879 година е роден Симеон Радев - български писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в-к "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - произведение с голяма стойност за българската историография и литература.