265 години от смъртта на Христофор Жефарович, български писател и художник гравьор /края на 17-и в.-1753/. Работи главно сред австрийските сърби в Сърбия - Боджани, Белград и др. Пребивава известно време в манастира "Свети Наум" в Охрид. Създава стенописите в манастирите Боджани във Войводина, Сърбия (1737) и Шиклош, Унгария (1739), иконите в иконостаса в църквата "Свети Николай" в Кожани, Гърция. От 1741 г. работи в гравьорското ателие на Тома Месмер във Виена, Австрия. Автор е на книгата "Стематография" (Виена, 1741, сборник с гербовете на държавите и ликовете на видни държавници). Книгата е издадена с помощта на сръбско-българския патриарх Арсений Четвърти, на когото е посветена, и е първата печатна българска творба със светско съдържание. Образите в нея са на български и сръбски крале и светци, включени са и гербовете на 56 държави с обяснения под тях, дадени в четиристишия. Автор е и на "Поучение святителское к новопоставленному йерею" (1742), "Описание светаго божия града Ерусалима" (1748), буквар и граматика.