100 години от настъплението на войските на Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и много други държави /1918/, оформен през 1904-1907) срещу Дойранската позиция на 9-а Плевенска дивизия по време на Първата световна война (1914-1918).

Антантата решава чрез два пробива - на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при езерото Дойран, българска армия в Македония да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната. При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Край Дойран са струпани четири английски, две гръцки и една френска дивизия, решени да унищожат съпротивата на българите. Главнокомандващ вражеските войски е ген. Милн. Девета плевенска дивизия е сама, а дванадесетте други български дивизии са разтегнати на 600- километровия фронт от Бяло море до Албания. Съотношението на силите е 7:1 в полза на Антантата.

Атаката по българските позиции при Дойран започва още на 16 септември с 350 000 снаряда, но благодарение на изградените от ген. Владимир Вазов укрепления убитите са 9 и 40 са ранените. На 18 септември войските на Антантата настъпват, решени да приключат бързо с военната операция при Дойран. Българската войска отговаря със своите 220 оръдия, 400 минохвъргачки, 440 картечници и 30 000 български пушки. На 19 септември сражението приключва с огромно поражение за войските на Антатата, които губят около 47 000 английски войници и 20 000 гръцки. Загубите на френската дивизия са неизвестни, но също са чувствителни. Българската войска, начело с ген. Владимир Вазов губи по-малко от 500 бойци, а той остава в историята като един от най-способните генерали.

След сражението ген. Вазов съобщава в София, че пред себе си няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да излезе България с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, българската делегация сключва споразумение, по силата на което българските войски се изтеглят от Македония с цялото си въоръжение, а България избягва да бъде окупирана от войски на съседните държави.