120 години от рождението на Цола Драгойчева, български политически и държавен деец, и 25 години от смъртта й (26 май 1993) /1898-1993/.

Участва в Септемврийското антифашистко въстание (1923). След Априлските събития (1925) е осъдена на смърт, но смъртната й присъда е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. е амнистирана. От 1937 г. е член на Централния комитет на Българската работническа партия (ЦК на БРП), а от 1940 г. е член на Политбюро на ЦК на БРП.

Участва в Съпротивителното движение (1941-1944). През 1941 г. е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето бяга. През юли 1942 г. е осъдена за втори път на смърт (задочно) по процеса срещу ЦК на БРП. Главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948). От 1945 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на демократичните жени. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), Vт Велико народно събрание (1946-1949), и от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1990). Министър на пощите, телеграфите и телефоните (11 декември 1947-1 февруари 1957). Председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952). Член на Политбюро на ЦК на БКП (1966-1984). Член на Държавния съвет (1976-1986).

Автор на мемориалните книги: "Повеля на дълга"(1972), "Щурмът"(1975), "Победата"(1979), "Избрани съчинения"(1978). Удостоена със званията "Герой на социалистическия труд (6 март 1963), "Герой на Народна република България " (17 август 1968). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985) и на съветските ордени "Дружба между народите" (20 септември 1973) и "Почетен знак" (17 август 1988).