150 години от смъртта на Хаджи Димитър (ист. име Димитър Николов Асенов), български войвода, участник в националноосвободителното движение /1840-1868/.

Участва активно в борбата за независима българска църква. От 1860 г. е хайдутин в четата на Георги Трънкин и Панайот Волов. В края на 1867 г. става войвода в Тайния централен български комитет. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. Целта на четата е да се създаде привременно правителство и да се обърне европейското обществено мнение в полза на решаването на Българския въпрос. На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата минава на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра) и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от турската войска, четата води тежки боеве.

Стефан Караджа е ранен и пленен след битка в Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско), а Хаджи Димитър с оцелелите се оттегля в Стара планина. Загива в сражение с цялата чета на вр. Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър). Обезсмъртен е от Христо Ботев в баладична поема "Хаджи Димитър" (1873).