95 години от смъртта на Христо Смирненски (ист. име Христо Димитров Измирлиев), български поет и писател, и 120 години от рождението му (17 септември 1898) /1898-1923/.

Един от големите майстори на българския стих. Той е сред основателите на хумористичните списания "Смях и сълзи" (1917) и "Маскарад (1922). Сътрудничи на сп. "Барабан", сп. "Художествена седмица", сп. "Родна лира", сп. "Българан", сп. "Червен смях", на в. "Народна армия и в. "Младеж". Превежда стихотворения от руски поети. Автор е на хумористична поезия, разкази и фейлетони. Сред стихотворенията му са "Да бъде ден", "Първи май", "Ний", "Червените ескадрони" "Утрешния ден", Северно сияние", "Йохан" и др. Автор е на книгата "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза" (1918) и на стихосбирката "Да бъде ден" (1922)". Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.