100 години от рождението на Борис Христов, български оперен певец - бас /1914-1993/. От 1930 г. пее в софийския хор "Гусла", от 1940 г. е негов солист. Оперният си дебют прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта "Бохеми" от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия.

Солист е на Миланската скала, на операта в Рим, на лондонската "Ковънт Гардън" и др. Световно признание намират изпълненията му в руските опери от ХтХ в. "Борис Годунов" (Борис, Пимен и Варлаам), "Хованщина" (Досифей) от Модест Мусоргски, "Княз Игор" (княз Галицки и Кончак) от Александър Бородин. Много популярни са изпълненията му в опери от класическия белкантов репертоар на италианските композитори Доменико Чимароза, Джоакино Росини, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Ариго Бойто, Джакомо Пучини.

Прави много фонозаписи на източноправославни църковни песнопения - оригинални или разработени от славянски композитори. През 1977 г. Борис Христов дарява къщата си в София на ул. "Цар Самуил" 43 на Комитета по култура, станала Държавен културен институт към Министерство на културата,  впоследствие в Музикален център-музей "Борис Христов" (от 17 октомври 2011 г. - Музей "Борис Христов"). Дарение за България от певеца е и сградата на ул. "Мадона ди Кампилио" 6 в Рим, Италия, превърнала се в Българска академия за изкуство и култура "Борис Христов" (от 1 октомври 2006 г. - Български културен институт). Личната библиотека на Борис Христов е дарена на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". От 2005 г. в чест на големия български бас Музикалният център-музей "Борис Христов" организира фестивал на изкуствата на негово име. Началото му е винаги на  рождената дата на певеца  - 18 май. През 2012 г. Осмият фестивал открива кампанията "Борис Христов" - личност на ЮНЕСКО по повод 100-годишнината (2014) от рождението му.

Борис Христов е носител на датската "Музикална награда Леони Сонинг" (ноември 1969). Удостоен е със званието "Народен артист" (1976), със "Златен медал на Театро Реджо", Торино, Италия (1977), с почетния знак на София първа степен (16 октомври 1978), с наградата на "Балкантон" Златна плоча" (май 1979), с почетен златен медал от "Ковънт Гардън" (май 1979). Носител е на орден "Народна република България" първа степен (4 юли 1985), на Димитровска награда (17 юни 1988),  на орден "13 века България" (януари 1990).