140 години от връчването (6 май ст. ст.) /1877/ на церемония в град Плоещ, Румъния, на Самарското знаме на Трета знаменосна дружина от Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Знамето е ушито за въстаниците по време на Априлското въстание (1876), но междувременно въстанието е потушено. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир по проект на художника Николай Евстатиевич Симаков. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см, с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на обратната - Иверската света Богородица. Иконите са нарисувани с маслени бои от руския художник Николай Евстатиевич Симаков. На горната част на знамето има две цветни ленти, на едната е написано: "Город Самара. Болгарскому народу, 1876 г.". На 18 май (6 май ст. ст.) 1877 г. на тържествена церемония в гр. Плоещ делегация на гр. Самара връчва знамето на българската опълченска дружина с командир подполк. Калитин пред хиляди българи, руски офицери, български революционери и войводи, чуждестранни военни и граждански кореспонденти. По време на церемонията опълченци го приковават със златни гвоздеи към дръжката. Първи знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва във всички боеве на Опълчението. Под него падат 5 знаменосци.

След Освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г. От 1946 г. се пази в Националния военноисторически музей в София. Има копия в Москва, в Националната гвардейска част в София, в Регионалния исторически музей в Стара Загора, в българския манастир Зограф в Света Гора. Самарското знаме е единственото бойно знаме наградено с орден "За храброст" първа степен (30 август 1880).