60 години от създаването с Указ на Президиума на 28-ото Народно събрание на Института за паметниците на културата (ИПК) към Комитета за просвета и култура /1957/.

Първоначално институтът е методически център за ръководство на възстановителните и консервационни работи по паметниците на културата в България. От 1964 г. той се обединява със специализирана строителна организация, като към функциите му се прибавят проектиране и изпълнение на всички видове консервационно-реставрационни работи. През 1969 г. се преименува в Национален институт за паметници на културата. Със Закона за паметниците на културата и музеите, приет на 5 април 1969 г. от 31-ото Народно събрание, се регламентират устройството и задачите на института. През 1991 г. от структурата на института са изведени проектантските и изпълнителските дейности и той е трансформиран в държавен орган с предмет на дейност: изучаване, регистрация, документиране, научен архив, контрол, инспекторат и експертна дейност в областта на опазването на недвижимите паметници на културата. С Постановление 38 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ бр. 28/2000 г.) е приет действащият Правилник за устройството и задачите на НИПК, който го определя като създадена със закон държавна институция (културен институт) към министъра на културата за опазване на недвижимото културно-историческо наследство и за провеждане на държавната политика в тази област. Със Закона за културното наследство, приет от 40-ото Народно събрание на 26 февруари 2009 г., е преименуван в Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, приет на 5 ноември 2009 г. от 41-ото Народно събрание, е преименуван в Национален институт за недвижимо културно наследство. Определен е като държавен културен институт с национално значение, с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство и със задача да подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването и популяризирането на недвижимите културни ценности.