145 години от рождението на акад. Константин Пашев, български лекар - офталмолог /1873-1961/. Основополжник на българската офталмологична научна школа. Открива първия на Балканския полуостров Държавен институт за слепи (1905). Един от основателите на Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и завеждащ катедрата по очни болести (1919-1941). Декан на Медицинския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" (1923-1924). Основател и пръв директор на Университетската очна клиника в София (1920-1941).

Създател на Дружеството на българските слепи (1921) /дн. Съюз на слепите в България/. Основател на Българското дружество по офталмология (1927). Основател и ръководител на Института за клинична и обществена медицина и хигиена (Институт по социална медицина) при Българска академия на науките /БАН/ (1949-1960). Ръководител на Групата по офталмология към Отделението за медицински науки при БАН (1960-1961). Секретар на Природоматематическия клон на БАН (1942-1943). Дописен член на БАН (1936). Почетен член на Академията за медицински науки в Палермо, Италия (1918), член. кор. на Баварската АН в Мюнхен (1938), член-основател на Международната академия за усъвършенстване на лекари в Будапеща (1938), почетен член на института "Бараке" в Барселона (1945). Дарител на БАН. Автор на 457 научни публикации от всички области на офталмологията. През 1916 г. описва за първи път заболяване, известно в чуждестрананната литература като "конюнктивит на Пашов". През 1952 г. получава Международната награда на Лигата за борба с трахомата. Носител е на орден "НРБ" втора степен (1953) и Димитровска награда (1950).