75 години от смъртта на Никола Пушкаров, български почвовед, основоположник на почвознанието в България /1874-1943/.

Учител по естествена история в Пирдоп (1901-1902), Скопие (1902-1903), Видин (1904-1906), с. Мирково, Софийска област (1906-1907) и София (1907-1908). Основател и редактор на сп. "Естествознание" (1909-1912). Служител в Министерството на народното просвещение (1908-1910). Основател и началник на почвоведска секция (1911-1918) към Държавната земеделска опитна станция в София, директор на станцията (1919-1923). Началник на почвения отдел при Централния земеделски изпитателен институт (1926-1935). Занимава се с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България в М 1:500 000 (1931). Автор е на повече от 80 научни труда, сред които "Почвеногеологически очерк на Софийското поле" (1913), "Основи за подобрение на почвата (мелиорация)" (1920), "Торопотребността на почвените типове в България" (1931, в съавторство), "Минерални торове и влагата в почвата (вегетационни съдови опити)" (1933, в съавторство) и др. От 1960 г. Институтът по почвознание в София носи неговото име.