На този ден се почита паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живяла в края на I и началото на II век в Рим. Тя напълно оправдавала името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. 

Тогавашният император Адриан заповядал да ги заведат при него. Когато майката с трите си дъщери се явяват, всички присъстващи са изумени от спокойствието им. След като разбрал, че изповядват християнската вяра, император Андриан се опитал да ги склони да отстъпят от нея, но те отказали. Едно след друго момичетата (Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) били подложени на жестоки мъчения. Те останали непреклонни и с радост посрещнали своя мъченически край. Майката била принудена да гледа изтезанията и страданията на децата си.

Императорът й разрешил да вземе телата им и да ги погребе извън града. Три дни тя се молила на гроба на дъщерите си и накрая предала душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов са в Елзас, Франция.