Отбелязва се на църковния празник св. Дух по инициатива на македонската студентска организация "Вардар" от 1923 г., в памет на войводите Любомир Вецов, член на ръководството на "Вардар", и Илия Кушев, загинали в битка със сръбските завоеватели. След войните от 1912 г. до 1918 г., които завършват завършват с две национални катастрофи за България, по-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат под сръбско и гръцко владичество. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. От 1927 г. по единодушното решение на всички бежански организации в София в деня на църковния празник на Свети дух се отбелязва Ден на Македония в памет на всички загинали за свободата на Македония. През 1934 г. е забранен. Възражда се през 1990 г.