Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На 40-ия ден от Възкресението в подножието на Елеонската планина до Ерусалим Христос се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните поверия гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На този ден именници са всички с имена Спас, Спаска, Сотир и техните производни.