150 години от откриването на Суецкия канал - плавателен канал в Египет /1869/, свързващ Средиземно море и Червено море през Суецкия провлак. В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик.

Суецкият канал е еднолентов, няма шлюзове и водата протича свободно през него. При първоначалното му откриване каналът е бил с дължина 164 км и дълбочина 8 м. След многократни разширения през 2010 г. Суецкият канал е с дължина 193,30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 м. Още през 18 в. Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал. Проектът се отхвърля от френските специалисти, тъй като по тяхна експертна оценка нивото на Червено море е с 9,908 м по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. Едва през 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които успяват да докажат, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала. На 25 април 1859 г. започва строежът на канала, след като през 1856 г. френският консул в Александрия Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша, управник на Египет и син на Мохамед Али паша, за построяването му.

Проектът е дело на австрийския инженер Алоис Негрели, а самият канал е собственост на Франция и египетските власти. На строежа са работили около 1.5 млн. египтяни, а 125 000 са починали, изграждайки го. Първият кораб преминава през канала на 17 февруари 1867 г. През Суецкия канал преминават 15 процента от световните морски превози и повече от 20% от превозите на нефт и нефтопродукти. През него се извършва и около 8 процента от световната морска търговия.