190 години от рождението на Петко Р. Славейков, български писател, журналист, фолклорист и политик /1827-1895/. От 1843 г. е учител в Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена, Търговище и Цариград. В Цариград издава в. "Гайда" (1863-1867), в. "Македония" (1866-1872), сп. "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874). В България издава в. "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" (1888). Основава българска гимназия в Одрин (1874). Депутат в Учредителното събрание (1879), един от лидерите на Либералната партия в Княжество България. Министър на народното просвещение (28 ноември-17 декември 1880), министър на външните работи (17 декември 1880-27 април 1881; 29 юни 1884-31 януари 1885). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881).

Почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Пише исторически патриотични песни и поеми ("Изворът на Белоногата"), любовна и пейзажна лирика, издава два сборника с народни песни (1860, 1868). Автор е на учебници, на детска литература, проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи и обредната система.