70 години от произнасянето от Софийския областен съд на смъртна присъда на Никола Петков /1947/, народен представител и един от лидерите на БЗНС, обвинен в подготвянето и организирането на държавен преврат на установената власт на Отечествения фронт.

На 27 май 1947 г. директорът на Държавна сигурност Руси Христозов внася доклад до министъра на вътрешните работи Антон Югов, в който е събран материал, изобличаващ Никола Петков и група негови сподвижници от централното ръководство на БЗНС в контрареволюционна дейност. На 4 юни 1947 г. прокурорският надзор при Софийския областен съд отправя писмено искане до Великото народно събрание за задържане и подвеждане под съдебна отговорност на Никола Петков. На 5 юни депутатският му имунитет е отнет и той е арестуван. На 6 юни започва предварителното следствие. Съдебният процес срещу него започва на 5 август 1947 г. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт чрез обесване, както и да изплати 500 000 лева на държавното съкровище. На 19 август 1947 г. Никола Петков отказва да направи писмени самопризнания срещу отменяне на смъртната присъда. В периода 19 август - 23 септември 1947 г. той пише писма до Георги Димитров, Васил Коларов и до съветския посланик в София Степан Кирсанов, в които обяснява опозиционната си дейност и отхвърля обвиненията срещу него за заговор срещу правителството.

Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. Реабилитиран е посмъртно с Указ на Държавния съвет на Народна република България от 16 януари 1990 г.