140 години от приемането на Търновската конституция /1879/. В историческото си развитие България има 4 конституции - Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция  (16 април 1879-6 декември 1947), Конституция на Народна република България (6 декември 1947-18 май 1971 и 18 май 1971-13 юли 1991) и действащата Конституция на Република България (12 юли 1991).

Първата българска конституция - Търновската, е гласувана на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание, свикано в Търново (дн. Велико Търново) на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие. Основен проект за нейното изработване е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството н а Временното руско управление. Новоприетата конституция съдържа 22 глави и общо 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор (13 юли 1878) новата държава да бъде монархия. Така гласи член 4, според който Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство. За своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа - установява общество без титли, привилегии и робство, прокламира граждански права и свободи, полага основите на парламентаризма чрез всеобщо избирателно право без пряк имуществен ценз.

Търновската конституция е изменена от II Велико народно събрание (1 юли1881), когато на княза са дадени поисканите от него пълномощия да управлява страната 7 години по свое усмотрение. На 15 май 1893 г. тV Велико народно събрание (3-17 май 1893) я променя като въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество". На 11юли 1911 г. V Велико народно събрание (9 юни -9 юли 1911) прави цялостна редакция на Търновската конституция. Приетите промени са наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908). Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от обикновено, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.