110 години от рождението на акад. Еким Бончев, български геолог, и 25 години от смъртта му (16 януари 1992) /1907-1992/. Работи в областта на регионалната геология, палеонтологията, стратиграфията и главно върху тектониката на България. От 1933 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в университета (1945-1976). Автор е на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Директор на Геоложкия институт при Българската академия на науките /БАН/ (1960-1967), председател на Българското геоложко дружество (1947-1948), член на Московското дружество на природоизпитателите (1956), почетен член на Чехословашкото минераложко и геоложко дружество (1960), на Полското геоложко дружество (1963), Германското дружество за геоложки науки (1966) и на Българското геоложки дружество (1967). Чл.-кор. на Белгийското геоложко дружество (1966) и на Сръбското геоложко дружество (1966). Участва в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1967). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1971).