95 години от приемането от 19-ото Народно събрание на Закон за общ български правопис /1922/, обнародван в "Държавен вестник", бр. 5 от 6 април 1922 г.

През 1921 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, след допитване до комисия, в която са участвали езиковедите Беньо Цонев, Александър Теодоров-Балан и Стефан Младенов, реформира българския правопис, като го опростява и го прави по-близък до говоримия. Сред основните положения на реформата са премахването на безгласните букви "Ъ" (ер голям) и "Ь" (ер малък) в края на думите и на голямата носовка. Въвежда се правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род, като пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен - пред дума, започваща със съгласна. Нормирана е употребата на двойни предлози "във" и "със" и т. н. За първи път се кодифицира употребата на главни букви, разглеждат се и някои въпроси на сричкопренасянето. Българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда в нововъведенията опасност от загубване на националната идентичност. Законът е отменен през 1923 г. след Деветоюнския преврат от правителството на Александър Цанков, когато е върнат Дриновско-Иванчевският правопис, който действа от февруари 1899 г. до правописната реформа, въведена през 1945 г. с Наредба-закон за правописна реформа на българския език, приета от Министерския съвет на 12 февруари 1945 г.