130 години от избухването в Силистра на бунтове на български офицери русофили срещу антируската политика и регентството в България /1887/.

Детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната, която се изостря, след като Русия скъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. и продължава до 1887 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат на което много от тях емигрират в Румъния, където в Букурещ образуват емигрантски офицерски комитет, който взема решение на 19 февруари 1887 г. да избухнат бунтове в Русе и Силистра. Планът предвижда, след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе. На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът в Русе е потушен. Ръководителите му начело с майор Атанас Узунов са арестувани, осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887 г. Сред убитите са майор Олимпи Панов и Тома Кърджиев, активни участници в националноосвободителното движение преди Освобождението от османско иго (1878).