150 години от рождението на Христо Татарчев, български лекар, деец на македоно-одринското революционно движение /1869-1952/. Участва в подготовката на Съединението на България (1885) и е доброволец в Сръбско-българската война (1885). Един от основателите (23 октомври 1893) на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и първи председател на Централния й комитет. Председател на Ресенския конгрес на ВМРО (1894) и на Солунския конгрес (1896). Заточеник в периода между 1901 г. и 1902 г., по-късно става член на задграничното представителство на Организацията в България. Дейно участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). По време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) е полкови лекар. След войната се заселва в Торино, Италия, където пише статии за в. "Македония", в. "Заря", в. "Вардар". През 1941 г. се връща в родния си гр. Ресен (дн. в Република Македония), в София и Нова Загора. От 1947 г. отново живее в Торино, където умира. На 23 октомври 2010 г. костите му са положени с официална церемония в Централните софийски гробища. Автор е на спомени "Първият Централен комитет на ВМРО", "ВМОРО като митологична и реална същност" и др.