15 години от смъртта на Йосиф Петров /1909-2004/, български поет, писател и политик, деец на БЗНС, и 110 години от рождението му (14 май 1909). От 1956 до 1959 г. е заточен в концлагера на остров Персин край Белене. Депутат и доайен на VII Велико Народно събрание (1990-1991). На 9 януари 1997 г. в София му е присъдена наградата "Св. Стефан" на фондация "Стоян Шиваров". На 13 януари 2000 г. е удостоен с най-високото държавно отличие орден "Стара планина" - първа степен. На 29 май 2000 г. е обявен за почетен гражданин на София. На 27 юни 2001 г. е обявен за почетен член на Ротари клуб - Ямбол. Започва да пише стихове на 16-годишна възраст. Първата стихосбирка "Родна земя" издава през 1939 г. Следват книгите "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита"(1948). От 1948 до 1990 г. Йосиф Петров твори, но не публикува нищо. След 10 ноември 1989 г. излиза стихосбирката му "Вик от каторгата", а през 1991-1993 г. стихосбирките "Разпилени пъстроцветия" (лирика), "Ти ли ме повика, мое родно село" и "Смях и жлъч" (хумор и сатира). През 1999 г. от печат излиза книжката му със закачливи стихове "Декамеронки като бонбонки".