105 години от смъртта на Пейо Яворов (ист. име Пейо Тотев Крачолов), български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) /1878-1914/. Работи като телеграфопощенец в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897-1900). Включва се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), редактор на легалния в. "Дело" на организацията (1901-1902). Четник е на Яне Сандански и е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). От 1904 г. е библиотекар в Софийската публична библиотека, от началото на 1905 г. е неин подуправител. Артистичен секретар (драматург) на Народния театър "Иван Вазов" (1908-1913). Поставя пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение: "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Автор е на стихосбирка "Стихотворения" (1901,1904), на мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903" (1909), на стихотворенията "На нивата", "Градушка", "Арменци". Родоночалник на символизма в българската литература - сборниците "Безсъници" (1907), "Подир сенките на облаците" (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха - стихотворенията "Калиопа", "Обичам те", "Пръстен с опал", "Молитва", "Две хубави очи", "Вълшебница", "На Лора" и др.