20 години от смъртта на акад. Ангел Балевски, български инженер, учен и политик /1910-1997/.

Ръководител на катедра по механична технология при Държавната политехника в София (1945-1953). Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин (юли 1966-юни 1968). Директор на Централната лаборатория по металознание и технология на металите при Българската академия на науките /БАН/(от 1966), директор на Института по металолеене и технология на металите при БАН (1967-1991). Председател на Българската академия на науките /БАН/ (9 март 1968-25 юли 1988) и почетен председател на БАН (25 юли 1988-1991). Чуждестранен член на редица чужди научни академии - на СССР (1971), Унгария (1970/, Полша (1971), Чехословакия (1973), ГДР (1974), Монголия (1974), Гърция (1977), Русия (1994). Бил е член на Постоянния комитет на Пъгуошкото движение на учените, борещи се за мир (1971), съпредседател на Международната академия на науките (1988), председател на Българското национално движение за мир, стабилност и сътрудничество (1996), член на Световния съвет на мира (1974). Член на Централния комитет на БКП (19 ноември 1966-2 февруари 1990). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1969-1990). Член на Държавния съвет на България (8 юли 1971-14 декември 1989). Автор е на научни трудове за свойствата и изпитването на металите и върху специалните начини на леене и други разработки, за много от които притежава авторски свидетелства и няколко десетки български и чуждестранни патенти.

Автор е и на редица студии, статии, доклади събрани в сборници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1970, 1985). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1969). Удостоен е със званията "Народен деятел на науката" (1971), два пъти "Герой на социалистическия труд" (1975, 1980). Носител на златен медал на Президиума на Академията на науките на СССР "Михаил Ломоносов" (1975), златен медал на Френското дружество за стимулиране на научните изследвания и изобретения (1970), орден "Дружба между народите" на СССР (1980), златен юбилеен медал на Академията на науките на Куба, специалния полски медал "Николай Коперник", златен медал на Чехословашката академия (1979), най-висока степен на френския орден "Академични палми" (1979), златен медал на университета "Ян Пуркиние" в Бърно (1981), международната награда на Италианския център за изкуство и култура (1979), златен медал на Академията на науките на Република Куба (1972).