Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя приела с радост вестта и последното й желание било да види светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване. Погребали светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, за да се поклони пред светицата и закъснелият апостол Тома, намерили само нейната плащаница - тя възкръснала и се преселила при своя син. В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигне на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица (Малката Богородица се чества на рождения ден на Христовата майка - 8 септември). Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Вярва се, че светицата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в църквата, палят свещ за Божията майка и поднасят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата, а иконата окичват с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве "богородични пити" с пожелание: "Нека Света Богородица да ни е на помощ!". На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде.