55 години от катастрофата между камион и автобус на пътя Велико Търново - Горна Оряховица, при която автобусът избухва в пламъци /1963/ .

В рейса пътува 26-годишният лекар на с. Стрелец, Великотърновско, Стефан Черкезов, който отива на служебно съвещание в окръжния център. От взривната вълна той е изхвърлен навън от автобуса без почти да пострада. Човешкият му и лекарски дълг обаче надделяват и той започва да спасява ужасените от огнения ад хора. Въпреки пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и допълнително влошава изгарянията, той спасява всичките 47 пътници. Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, Стефан Черкезов започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка.

Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща тръгналите към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!". Рано сутринта на другия ден, 16 август, Стефан Черкезов умира от тежките си изгаряния. Край леглото му е съпругата му Лидия, на която казва: "Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар".

От 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. "Български лекар", 15 август се отбелязва като Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебните си задължения, а с решение 1039 на Министерския съвет от 20 декември 2012 г. 15 август се отбелязва като Ден за оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот - Ден на Спасението.